Отиваме в Добрич. Нашият колега Юлиян Стоянов е там и води

Отиваме в Добрич. Нашият сътрудник Юлиян Стоянов е там и води диалози от дивана на Euronews Bulgaria - за живота на хората, проблемите им и имат ли вяра за промяна след изборите на 29 октомври. В един от най-отдалечените краища на България Юлиян намери квартал, като че ли пропуснат от всички. Хората от три блока в квартал „ Режията “, които живеят без ток, без кофи за отпадък, без улично осветяване и елементарни битови удобства. Сякаш светът е не запомнил за тяхното битие. 

 

Местните го назовават краят на България. Или краят на света. Ръбът, от който виждат единствено тъмна бездна. И никаква светлина.Квартал " Режията " в Добрич. Той не е огромен по повърхност или население, само че отчаянието и бедността са безкрайни.Пред блока срещаме Юзджан. Покани ни на посетители, на седмия /примерно/ етаж. Без асансьор. Без ток. Но пък с олющени стени и мишки.Преди няколко години събирали по 150 лв. на семейство, с цел да може инвалидите и възрастните да не са пандизчии в личните си домове. Но напъните им са безуспешни.„ То тука куче няма да живее, тъй като никой не оказва помощ. Ето бабата “, споделя Юзджан.В тъмната стая до газовия котлон срещаме баба Галя. По стените са поставили одеяла, тъй като е студено.

 
- Как сте? - Не съм добре. Дойдох от болничното заведение.  - Какво Ви е? - Инсулт имам. Никой не ми оказа помощ. Да пристигна да каже: Гале, имаш ли нещо за ястие? Излизам, само че по стълбите примирам. И не излизам. Карам го да ми взима самун. Няма какво да направя. Само лежа, през целия ден лежа. 
Галя Симеонова

Това не са общински жилища. Частна благосъстоятелност са. Дори да желаят да си продадат жилищата, няма кой да ги купи. Преди няколко години били утвърдени по стратегия за саниране, само че парите по този начин и не стигнали до трите блока в „ Режията “.
Виж на какво състояние сме ние. Вече нищо не ми се прави тука. Направо желая да го запаля това място. Как седим тука и аз не знам. И да ядат те. Аз не ща. Аз си върша гозба. Какво да върша - ето – лук, моркови и малко месо и върша манджичка.
Галя Симеонова

Един етаж по-надолу срещнахме Златка. Грижи се за двама възрастни. „ Осветление дори няма. Няма, гледай. Теч има, студено е, гледай стаите “, показва Златка.

 
- Тука спят двама братя. Те си живеят тука, не е моя работа аз единствено демонстрирам. Ама вижте ситуацията какво става тука.  - Е за какво е по този начин занемарено? - Аз тука пристигнах 2005 година, тука нищо друго не направиха. Нито тераси. Вижте малко терасите. 
Юзджан

Хората подозират, че общината не знае за тяхното битие. Асфалтът по улиците е с дупки, като тези в блоковете им. Зелените площи не се косят. Дори кого за отпадък няма. Нямат пояснение за неналичието на грижа от локалната администрация. Жителите са обезверени и  обезверени.Юзджан има дете, само че живее във Варна и не желае да идва тук. Защото е рисково. Лятото е цялостно със змии и гущери и родителите не смеят да пускат децата си да играя на открито на воля. А всички те заплащат налози. Плащат и сметки. Но това очевидно не е задоволително.
За нашия квартал нито някой се сеща нито нищо. За тези хора това е просто една покруса. Аз нямам думи. Не мога да си го изясни. Въпреки че ние всички съседи се събираме, опитваме се да оказваме помощ. Не имам вяра, че чак толкоз доста няма общината пари да, с цел да купи три боклукчийски кофи и да ги инсталира където би трябвало. 
Велимир Нешев
Плачевно положение. Дупки, отпадъци. Те боклуците са от нас. Обаче другата инфраструктура - нищо няма като хората. Ето, пристигнаха, отрязаха и отпътуваха. Всичко това в случай че не го изгребат ще остане и по този начин ще си седи.
Радка Иванова

Сега квартал „ Режията “ още веднъж е забавен за политиците. Голяма част от претендентите за кметския стол са се срещнали с хората от квартала и са им дали обещание скоро да не живеят в най-тъмния ъгъл на България. А хората не имат вяра, тъй като вярата им е угаснала дружно с тока на стълбището.